Цв. Боярова¹, П. Коларова²

Медицински университет – София, България

Факултет по дентална медицина, Катедра по Пародонтология

¹Асистент в Катедра по Пародонтология, София

²Специализант в Катедра по Пародонтология, София

Свободните гингивални присадки са най-често използваният метод за постигане на гингивална аугментация. Според американската Академия по Пародонтология /AAP/ индикации за гингивална аугментация има в следните случаи: да се спре прогресивната маргинална гингивална рецесия; да се подобри плак-контролът и комфортът на пациента около зъби и импланти; да се увеличи недостатъчното количество гингивавъв връзка с протетични възстановявания и да предотврати увреждането на меките тъкани при наличие на костни дехисценции при естествен пробив и ортодонско лечение.

Цел: Целта е да се установи ефективността на този подход при разрешаване на различни клинични случаи.

Материал и методи: Представени са клинични случаи със свободни гингивални присадки за постигане на гингивална аугментация чрез поставяне им на нивото или под нивото на гингивалния ръб. Кореновото покритие не е непосредствена и главна цел на тези процедури.

Резултати: При всички представени случаи със свободни гингивални присадки се постигна гингивална аугментация, която разрешава проблемите със затруднения плак-контрол при напреднал пародонтит, създава достатъчно количество прикрепена гингива в случаите с високо прикрепен лабиален френулум, а в случаите с гингивална рецесия се постигна и известно кореново покритие.

Ключови думи: свободна гингивална присадка, гингивална аугментация, гингивална рецесия