Цв. Цветанов

Медицински университет – Пловдив, България,

Катедра по Орална хирургия, Факултет по дентална медицина

Външната коренова резорбция е рядък клиничен феномен, локализирана по външната коренова повърхност, свързана със загуба на lamina dura и алвеоларна кост. Външната коренова резорбция води до дегенерация на цимента и дентина. По литературни данни е по-честа в горна челюст в областта на моларите. Най-честата локализация е кореновия апекс. Превалира във възрастовата граница 21 – 30 години. По отношение на пола по-често се среща при жените. Клиничната симптоматика включва болка, подутина и зъбна подвижност. Възниква в резултат на инфекция, натиск, травма и след проведено ортодонтско лечение.

Представяне на случай: Пациент на 45 г. с оплакване за бавно нарастваща, болезнена подутина в устната кухина с приблизителен размер 0.5×0.5 cm в лявата половина на максилата с 1 седмична давност. Интраоралното изследване показа добре ограничена подутина (мекотъканна, флуктуираща и болезнена при палпация) около зъб 24. Рентгенографското изследване показа горен първи премолар с външна коренова резорбция и локализиран периодонтит. Горният първи премолар беше екстрахиран чрез отпрепариране на мукопериостално ламбо.

Резултати и дискусия: В следоперативния период не се установиха оток или болка в интервенираната област. Възстановяването протече в рамките на една седмица, без усложнения.

Заключение: Представеният клиничен случай илюстрира рядък случай на коренова резорбция на горен първи премолар. Рентгенографското изследване подпомогна диагностиката и лечението.

Ключови думи: диагностика, коренова резорбция, лечение, рентгенография