Автор:

И. Радев

Частна практика по лицево-челюстна и орална хирургия, Бургас

Дистракционната остеогенеза (ДО) дава възможност за осигуряване на нужното количество твърди и меки тъкани, необходими за нормалната функция и рехабилитация на дъвкателния апарат.

Представен е случай на пациентка, лекувана с дистракционна остеогенеза в областта на алвеоларния израстък на горната челюст с последващо зъбопротезно имплантиране и мостова протеза.

Цел: Преценка възможността ДО да се използва предвидимо и в ежедневната амбулаторна практика като метод за осигуряване на нужното количество тъкани, необходими за реабилитация на дъвкателния апарат.

Материали и методи: Жена на 55 г. с атрофия на алвеоларния гребен в областта на 25 – 28 зъби желае рехабилитация с дентални имплантати. Зъбите са екстрахирани преди години. Правени са опити за синус лифтинг и вертикална пластика с костен блок. Взема се решение за вертикална дистракция на алвеоларния гребен с интраорален дистрактор с последващо поставяне на винтови имплантати и мостова протеза.

Резултати и обсъждане: След остеотомия, поставяне на дистрактора, и изчакване от седмица, в рамките на десет дни е постигнато нужното дистрахиране на костния фрагмент. Последва период на консолидация от пет месеца, последван от свалянето на дистрактора и поставянето на два винтови имплантата. След период за остеоинтеграция от три месеца е поставена мостова протеза.

Изводи: ДО е приложима и в амбулаторната практика за лекари с хирургична подготовка. Надеждна е и въпреки травматичността си, при мотивирани пациенти може да се използва за постигане на нужния обем от твърди и меки тъкани.