18, June 2022
17:00 – 18:30
Speakers

Постерна сесия

 ПОЗНАНИЯ НА  СТУДЕНТИ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА ЗА МОЛАРНО-ИНЦИЗИВНА ХИПОМИНЕРАЛИЗАЦИЯ

 

С.Петрова*, Т.Нихтянова ДМ*, П.Сапунарова ДМ*, К.Табутова*, А. Бейли**

*Катедра по детска дентална медицина, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив, България 

**студент, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив, България 

Въведение. Моларно-инцизивната хипоминерализация (МИХ) е дисплазия от системен произход, изразяваща се в демаркирани, качествени дефекти в емайла на един до четири първи постоянни молари, често съчетана със засягане на резците. Напоследък се наблюдава увеличение на разпространението на МИХ в световен мащаб. 

Цел. Да се изследва нивото на клинично разпознаване и теоретичните познания за МИХ сред студентите V-ти курс Дентална медицина в Медицински Университет – Пловдив.

Материал и методи. Извършва се анкетно проучване в Катедрата по детска дентална медицина във ФДМ-Пловдив  сред 50 студенти V-ти курс българоезично обучение и 21 студенти англоезично обучение. Анкетата включва 15 затворени въпроса, касаещи познанията за МИХ. Извършва се статистически анализ на данните с помощта на SPSS софтуер.

Резултати. 74% от респондентите са посочили коректно определение за МИХ, както и зъбите, които се засягат. 96% от участниците са отбелязали  свръхчувствителността като основен симптом при пациенти с МИХ. 79% са отговорили, че  не се чувстват уверени в диагностицирането на МИХ, а 96% не са лекували такъв пациент. 

Заключение.  Студентите V курс  по дентална медицина демонстрират добро ниво на теоретични познания, но срещат затруднения в клиничното разпознаване и лечение на пациенти с МИХ.

Ключови думи: МИХ, анкетно проучване.

 

ПРОТОКОЛ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕФЕКТА ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ НА P11-4, CPP-ACFP И ИНФИЛТРАЦИЯ НА СМОЛА ВЪРХУ ИЗКУСТВЕНИ НАЧАЛНИ КАРИОЗНИ ЛЕЗИИ

И. Узунова*, С. Петрова*, К. Георгиев, ДМ**, Д. Даналев, ДМ***, А. Белчева, ДМ*

*Катедра по детска дентална медицина, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив, България

**Катедра по оперативно зъболечение и ендодонтия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив, България

***Катедра по биотехнология, Химикотехнологичен и металургичен университет, София, България

 

Въведение. Изборът на подходящ протокол за лечение на начален кариес, точното и надеждно наблюдение на динамиката на лезията е от решаващо значение, за да се избегне необходимостта от оперативно лечение.

Цел. Целта е да се създаде протокол за сравняване ефекта на самосвързващи се пептиди P11-4, казеин фосфопептид-аморфен калциев флуорид фосфат и кариесна инфилтрация върху изкуствени емайлови лезии по гладки повърхности след pH-циклиране в биореакторна система, чрез изследване на повърхностна микротвърдост на емайла.

Материали и методи. От екстрахирани по ортодонтски показания премолари се изготвят общо 48 проби, разделени на случаен принцип в четири групи (n=12): Gr-NT (без лечение), Gr-CR (P11-4), Gr-V (CPP-ACFP), Gr-I (Icon). Изкуствените кариесни лезии се оценяват чрез апарат за повърхностна микротвърдост на изходно ниво, след деминерализация, на седмия и на тридесетия ден от приложение на pH-цикличен модел в биореактор. За статистически анализ в зависимост от разпределението на променливите се използва ANOVA тест или непараметрични алтернативи.

Резултати. Обзорът на научната литература дава основание за приемане на следната алтернативна хипотеза: Р11-4 показва значително по-добър ефект върху емайловата микротвърдост сравнение с CPP-ACFP и кариесна инфилтрация. Първичните резултати проследяват реминерализационният потенциал, а вторичните – стационирането на изкуствени начални кариозни лезии. 

Заключение. Сравнението между традиционната реминерализация, биомиметичната регенерация и инфилтрацията със смола като форми на неинвазивно превантивно лечение дава възможност за избор на най-добър клиничен подход при лечение на началните кариозни лезии и управление на кариозния процес.

Ключови думи: SAP P11-4, CPP-ACFP, кариесна инфилтрация, начална кариозна лезия

 

АНАЛИЗ НА МЕТОДИ НА ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА ОСНОВНИ ОТПЕЧАТЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ В ПРОТЕТИЧНАТА ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Р. Васкова,  Н. Апостолoв ДМ, Т. Узунов ДМ

Катедра Протетична дентална медицина

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – София

Въведение. При осъществяване на протетично дентално лечение преносът на информация от устната кухина на пациента през членовете на денталния екип до зъботехническата лаборатория под формата на аналогов отпечатък, е основен път за кръстосана инфекция. От съществено значение за здравето на денталния екип е определяне на значимостта на този път и разработване на ефикасни методи за контрол и превенция.

Цел. Цел на настоящото изследване е да се установи чрез микробиологичен анализ ефикасността на методите за дезинфекция на различни видове отпечатъци необходими в хода на протетичното дентално лечение.

Материали и методи. Проучени са общо 63 отпечатъка за които са използвани три вида материали: поликондензационни силиконови, адиционни силикони и необратим хидроколоид. 

Приложен е  микробиологичен метод с посявка върху хранителни среди и на 24-тия час посявките бяха отчетени на апатат MALDI-TOF.

Изследването на отпечатъците е проведено след дезинфекция чрез: 

– напръскване със спрей;                              

– накисване в разтвор; 

– потапяне в ултразвукова вана с дестилирана вода.

Резултати. При изследваните отпечатъци, независимо от вида на материала, се изолираха микроорганизми с умерен до обилен растеж. Най-често се установиха: Streptococcus sanguinis, Candida albicans, Streptococcus mitis, Esherichia coli, Streptococcus epidermidis. След микробиологичното изследване не се открива микробен растеж върху отпечатъците независимо от вида на материала и метода на дезинфекция.

Заключение. Микробиологичните изследвания доказват, че най-често използваните методи на дезинфекция в ежедневната дентална практика са ефективни и могат да бъдат използвани за контрол на кръстосаната инфекция.

Ключови думи: микробиология, дезинфекция, отпечатъчни материали

 

ТРИИЗМЕРНО ПРИНТИРАНИ ОРТОДОНТСКИ РЕТЕНЦИОННИ АПАРАТИ

 

Н.Стоянова*, Й.Стоев**, Р.Грозданова-Узунова ДМ***,

Т.Йорданова-Игнатова ДМ****, В.Богданов ДМ****, И.Танева*****, Т.Узунов ДМ******

Факултет по дентална медицина, 

Медицински университет  – София

България

 

Въведение. Триизмерното принтиране е широко използвана технология, която намира приложение  в редица дентални дисциплини, включително и за изработката на различни видове ортодонтски апарати. Възможностите на съвременните дигитални методи позволяват въвеждането и апробирането на нов метод за ретенция на ортодонтския резултат чрез триизмерно принтиране от биосъвместими материали.

 

Цел. Да се въведе и апробира метод за изработка на ортодонтски ретенционни апарати чрез стереолитографско триизмерно принтиране.

 

Материали и методи. Използвани са два различни вида специализирани дентални триизмерни принтери – NextDent® 5100 3D Printer и Form 2 и съответстващите им биосъвместими материали – NextDent OrthoFlex и Formlabs Dental LT Clear V2. Термоформованите опитни тела са изработени от плаки Erkodur с апарат Erkoform 3D+. Изследването на оптичните качества е осъществено с помощта на източник на монохроматична светлина и луксметър. 

 

Резултати. Извършен беше сравнителен лабораторен анализ между двата вида производствени апаратури и съответстващите им материали. Резултатите, получени от изследването с луксметър са статистически обработени и анализирани. Транспарентността при материалите за триизмерно принтиране, включително след полиране, е статистически по-ниска от установената при термоформованите плаки.

 

Заключение. Триизмерното принтиране представлява подходящ алтернативен метод за изработване на ортодонтски ретенционни апарати, който позволява по-бърз дигитален пренос на клинична информация в сравнение с класическия метод за производство на термоформовани ретенционни апарати. Транспарентността на класическите материали превъзхожда тази на триизмерно принтираните.

 

Ключови думи:  ретенционни апарати, триизмерно принтиране, стереолитография.

 

———————————————————————————————————————

* – специализант в Катедра по Протетична дентална медицина, ФДМ, МУ-София

** – студент във ФДМ, МУ-София

*** – асистент в Катедра по Консервативно зъболечение, ФДМ, МУ-София

**** – асистент в Катедра по Ортодонтия, ФДМ, МУ-София

***** – асистент в Катедра по Протетична дентална медицина, ФДМ, МУ-София

****** – доцент в Катедра по Протетична дентална медицина, ФДМ, МУ-София

 

ВЛИЯНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ И СОЦИАЛНОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ДЕНТАЛНОТО ЗДРАВЕ*

Ст. Ненов, П. Божинов ДМ, Б. Бонев ДМ

Катедра „Обществено дентално здраве“

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – София

България

Въведение. Денталното здраве е ключов показател за цялостното здраве, благополучие и качество на живот на хората. Редица демографски, социално-икономически и поведенчески фактори оказват влияние върху денталния статус.

Цел. Да се установи влиянието на демографските и социално-икономическите  фактори върху денталното здраве. 

Материал и методи. За изпълнението на целта беше създадена анкетна карта с 19 въпроса и бяха проведени анкетно проучване и клинични прегледи сред 416 български граждани, съобразени с етичните норми. Резултатите бяха обработени статистически.

Резултати. Разпространението на денталния кариес по лица (Ер=98,56%) и по зъби (Ет=52,7%), както и тежестта (DMF=16,25) са в унисон с тенденцията за високо ниво на денталния кариес в Европа. Стойностите са по-високи при жените, както и при по-възрастните. По-малък брой на екстрахираните зъби (F) се наблюдава при пациентите с по-добро образование и доходи, при хората, посещаващи редовно дентален кабинет, и тези без системни заболявания. Положителен е фактът, че 66.83% от пациентите посещават дентален кабинет поне веднъж годишно като тази стойност е по-висока в сравнение с други държави. Тревожен е фактът, че при 83.65% от пациентите се наблюдава пародонтална патология с различна степен на тежест със значими разлики в разпределението на показателите за пародонталния статус на пациентите в зависимост от възрастта, системните заболявания, честотата на денталните посещения и самооценката на денталното здраве.

Заключение. Демографските и социално-икономическите фактори оказват влияние върху денталния и пародонталния статус на населението. Повишаването на здравната култура, орално-хигиенните навици и спазването на денталния профилактичен режим са ключови за подобряване на оралния статус на населението.

Ключови думи: демография, дентално здраве, дентален статус, епидемичност, интензитет (DMF)

*  Разработката е част от научно-изследователски проект на тема „Бариери за достъп до дентално здраве от страна на пациента и влиянието им върху денталното здраве“, финансиран по програма ГРАНТ 2020 на МУ-София.

 

БАРИЕРИ ЗА ДЕНТАЛНО ЗДРАВЕ ОТ СТРАНА НА ПАЦИЕНТИТЕ*

Ст. Ненов, П. Божинов ДМ, Б. Бонев ДМ

Катедра „Обществено дентално здраве“

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – София

България

Въведение. Денталното здраве е важен елемент и измерител на общото здраве на човека. Редица психо-социални и поведенчески фактори, свързани с пациентите, могат да бъдат бариери за достъп до дентална помощ.

Цел. Да се установят бариерите от страна на пациентите и влиянието им върху денталния статус. 

Материал и методи. За изпълнението на целта бяха проведени клинични прегледи на денталния статус и анкетно проучване за установяване бариерите за достъп до дентална помощ сред 416 български граждани, съобразени с етичните норми и изисквания. Резултатите бяха обработени статистически.

Резултати. Според пациентите основните бариери за достъп до дентално здраве са от тяхна страна (67,09%), следвани от тези от страна на обществото и държавата (28,09%) и от страна на денталните лекари (4,01%). Водещо е комплексното влияние на бариерите от страна на пациентите (46,15%), следвано от липсата на субективни оплаквания (31,21%), страх от дентални манипулации (16,67%) и цена на лечението (15,54%). При пациентите със страх от дентални манипулации има по-големи стойности на разпространението, тежестта на кариеса,  брой на кариозни, екстрахирани и обтурирани зъби, както и по-голямо разпространение на пародонталните заболявания. По-голям брой на кариозните зъби се наблюдава при пациентите, за които цената е пречка. При пациентите, отлагащи дентално посещение поради липсата на субективни оплаквания, има по-големи стойности на разпространението и тежестта на кариеса и пародонталните заболявания.

Заключение.Бариерите за дентално здраве от страна на пациентите оказват влияние върху денталния статус. Познаването им, както и механизмите за тяхното повлияване, могат да подобрят нивото на дентално здраве.

Ключови думи: бариери, дентално здраве, достъп, интензитет (DMF), разпространение
* Разработката е част от научно-изследователски проект на тема „Бариери за достъп до дентално здраве от страна на пациента и влиянието им върху денталното здраве“, финансиран по програма ГРАНТ 2020 на МУ-София.

 

БАРИЕРИ ЗА ДЕНТАЛНО ЗДРАВЕ ОТ СТРАНА НА ДЕНТАЛНАТА ПРОФЕСИЯ*

Ст. Ненов, Б. Бонев ДМ

Катедра „Обществено дентално здраве“

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – София

България

Въведение

Денталното здраве е неизменна част от общото здраве на човека. Редица психо-социални фактори действат като бариери и могат да възпрепятстват достъпа на пациентите до дентална помощ.

Цел

Да се установи влиянието на бариерите от страна на денталната професия върху денталното здраве. 

Материал и методи

За изпълнението на целта бе изработена анкетна карта, състояща се от двадесет въпроса относно бариерите за дентално здраве, и бе проведено анонимно анкетно проучване, пряко и чрез интернет, сред 138 лекари по дентална медицина. Анкетното проучване бе съобразено с етичните норми и изисквания. Получените резултати бяха статистически обработени.

Резултати

Според лекарите по дентална медицина водещите бариери за достъп до дентално здраве са от страна на държавата/обществото (50,68%), следвани от тези от страна на пациента (45,21%) и от страна на денталната професия (4,11%). Основната бариера за дентално здраве от страна на денталната професия е неравномерното географско разпределение на практиките (71,74%). Бариери с по-малка тежест са: обучение (36,96%) и брой (30,34%) на денталните лекари, несъответстващи на нуждите на обществото и недостатъчна чувствителност към нуждите на пациента (18,12%). Професионалният стрес (65,94%) е основния фактор, действащ като бариера за достъп от страна на професията, следван от финансовите разходи  (42,03%) и професионалната преценка на нуждата от лечение на пациента (26,81%). Най-честият ефект от професионалния стрес е развитието на Burn-out синдром сред денталните лекари (31,88%).

Заключение

Бариерите за дентално здраве оказват влияние върху потреблението на дентални услуги от страна на населението. Познаването им, както и механизмите за тяхното повлияване, могат да подобрят достъпа и качеството на денталната помощ.

Ключови думи

Бариери, дентално здраве, достъп до дентална помощ, професионален стрес

* Настоящата разработка е част от научно-изследователски проект по ПМС № 90/26.05.2000 г., с допълнение от ПМС № 105/02.05.2019 г., на тема „Влияние на бариерите за достъп до дентална помощ от страна на денталните специалисти“, финансиран от Медицински Университет – София.

 

ИЗРАБОТВАНЕ НА РЕТАЙНЕР ЧРЕЗ ДИГИТАЛНО ПЛАНИРАНЕ И ФРЕЗОВАНЕ С CNC ФРЕЗА

Ф. Иванов, Вл. Петрунов ДМ

Катедра Ортодонтия

Факултет по Дентална Медицина

Медицински университет – София

България

Въведение. Преустройството на PDL след лечение води до дисбаланс след премахване на ортодонтските апарати. Целта на ретенцията е поддържане на зъбите в крайно положение за пародонтално и гингивално ремоделиране и за свеждане до минимум на промените от растежа, като така се постига стабилен резултат. Най-често се използват ретайнери от многонишкова стоманена тел с размер 0.0195”. CAD/CAM ретайнерите от титан осигуряват сходни биологични качества с тези от многонишкова стоманена тел, но със значително по-добри механични качества.

Цел. Целта на постера е да представи метод за дигитално планиране и изработване на ретайнер чрез фрезоване.

Материал и методи. Сканирането на гипсовите модели извършихме с лабораторен скенер Swing (DOF Inc.). За планиране на конструкцията използвахме CAD софтуер ExocadDental (Exocat GmbH). Изработихме ретайнера от титаниева сплав Titan Biostar °5 (SILADENT) чрез фрезоване с 5 осна фреза.

Резултати. Резултатът е въвeждане на метод за изработване на ретайнер, който гарантира точност и намалява клиничното време за фиксиране. Дигиталното планиране позволява визуализиране на модела и задаване на точни параметри на конструкцията. Това позволява точно планиране на границите на конструкцията, съобразявайки се с анатомичните особености и клиничните изисквания. Методът позволява избягване на потенциални технологични грешки и гарантира точност на крайния продукт. Точността на конструкцията осигурява нейната пасивност, улеснява фиксирането чрез вискозитета на течния фотополимер и намалява времето за  клиничната манипулация.

Заключение. Резултатът от използването на новите технологии за планиране и изработване на дентални конструкции е намаляване на времето за изработка, намаляване на възможностите за технологична грешка и увеличаване на прецизността на крайния продукт.

Ключови думи: CAD/CAM, титан, ретайнер, фрезоване

 

СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАВЛИЗАНЕТО НА ИНФИЛТРАНТ И АДХЕЗИВ В  НЕКАВИТИРАНИ АПРОКСИМАЛНИ КАРИЕСНИ ЛЕЗИИ

 

В. Тодорова ДМ, И. Филипов ДМ

Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – Пловдив

България

 

Въведение. Инфилтрирането на пластмаса в некавитирани апроксимални кариесни лезии е микроинвазивен метод за стационирането им.

Цел. Да се сравни способността на инфилтрант (Icon, DMG) и адхезив (Adper Single Bond 2, 3M) да навлизат в естествени некавитирани апроксимални кариесни лезии.

Материал и методи: Екстрахирани постоянни молари и премолари с некавитирани апроксимални кариозни лезии са срязани през средата на лезията перпендикулярно на повърхността. Дълбочината на лезиите е изследвана със стереомикроскоп. Всяка половина на кариесна лезия на случаен принцип е разпределена за третиране с инфилтрант или адхезив, предварително маркирани с 0.1%  TRITC. За визуализиране на оставащата порьозна структура на лезиите, всяка половинка се потапя в натриев флуоресцин. Образците са наблюдавани с лазерен конфокален микроскоп в двойно флуоресцентен модул. Измерени са дълбочина на лезията, дълбочина и процент на навлизане на материала.

Резултати. Инфилтрантът показва по-голяма пенетрационна способност (дълбочина на навлизане 318 µm, процент на навлизане 49.78%) от адхезива (дълбочина на навлизане 57.69 µm, процент на навлизане 8.85%).

Заключение. Инфилтрацията е обещаващ подход за стациониране прогресията на апроксимален кариес.

Ключови думи: адхезив, апроксимален кариес, инфилтрант 

 

ПЕТГОДИШНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ВЕСТИБУЛОПЛАСТИКА С КСЕНОГЕНЕН ТРАНСПЛАНТАТ

Е. Джонгова ДМ, В. Георгиева, И. Петрова, И. Димитров

Катедра Орална хирургия

Факултет по Дентална медицина

Медицински Университет-Варна

България

Въведение. Вестибулопластиката представлява хирургична процедура за корекция на меките тъкани на алвеоларните гребени на горната и долната челюст. При методите на вестибулопластика с вторична епителизация често се наблюдава забавен задравителен процес, дискомфорт и рецидиви, затруднения в говора, храненето и намалена орална хигиена. Употребата на ксеногенен трансплантат за покриване на откритата ранева повърхност намалява болката и дискомфорта на оперативната рана и позволява ранно протетично натоварване.

Цел. Целта на това изследване бе да се проследят получените постоперативни резултати след вестибулопластика с ксеногенен трансплантат в продължение на 5 години.

Материали и методи. Изследването включва проследяване на пациент от женски пол с резорбирана долна челюст, което налагаше задълбочаване на устния вестибулум с цел подобряване на стабилността на снемаемата плакова  протеза. Хирургичната процедура се извърши като след поставяне на локална анестезия се направи хоризонтален разрез в мукогингингивалната линия и се отпрепарира лигавично ламбо, което се фиксира в основата на  новосъздадения вестибулум, а периостът се покри с ксеногенен трансплантат Mucoderm®. Протезата беше поставена 10 дни след вестибулопластиката. Периодът на проследяване беше 5 години, като след 30-ия ден от заздравителния  процес, бяха насрочени контролни прегледи на всеки 6 месеца.

Резултати. Използването на присадка за покриване на периоста намалява болезнеността и улеснява вземането на отпечатък и изработването на протеза. Ранното протетично натоварване запазва дълготрайно получените постоперативни резултати и предпазва от образуването на твърди ръбци в новосъздадения вестибулум.

Заключение. Това клинично наблюдение показа, че употребата на ксеногенна присадка, покриваща периоста,  може да доведе до стабилни и дълготрайни резултати.

Ключови думи: вестибулопластика, ксеногенен трансплантат, предпротетична хирургия

 

МОДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В ДЕНТАЛНАТА ПРАКТИКА

Т. Петкова; Н. Мусурлиева ДМ; И. Попова; К. Димитров

 Катедра „Социална медицина и обществено здраве“

Факултет обществено здраве

МУ – Пловдив

България

Въведение. Контролът на качеството в областта на денталните услуги е важна част от подобряването на сигурността на пациентите. Въвеждането на модел за управление на риска би опростил и улеснил този процес, както и предотвратил допускането на медицински грешки.

Цел. Целта на изследването е да се събере информация за организацията на работните процеси в  дентална практика, която да послужи за  изграждане на модел за управление на риска. 

Материал и методи. Използвана е пряка анонимна анкета. Въпросникът съдържа 30 въпроса. Първичната информация беше обработена и анализирана с помощта на статистическата програма SPSS 20.0. Приложени са дескриптивна статистика и графичен анализ. За уровен на значимост за нулева хипотеза бе възприето Р<0.05.

Резултати. В изследването взеха участие 103 лекари по дентална медицина, от които 25.24%±4.28% са с придобита специалност. Жени са 52.43%±4.92%, а мъже – 47.57%±4.92%. Повечето от респондентите не определят в писмен вид основните задачи и дейности – 52.43%±4.92%, както и не използват контролни списъци за проверка – 54.73%.±4.91%. Болшинството не провежда редовно срещи с екипа – 50.49%±4.93%, както и анкетни проучвания сред пациентите си за качеството на услугите – 68.93%±4.56%. По-голямата част от запитаните – 41.75%±4.86% се водят по личната си преценка, дали предоставената на пациента писмена информация е разбираема и достъпна. Болшинството от денталните медици – 45.63%±4.91% вземат информирано съгласие само за скъпоструващите процедури  – 53.40%±4.92%. 

Изводи. Налага се изводът, че денталните лекари не прилагат предписанията за избягване на грешки (водене на екзактна документация, задължително вземане на информирано съгласие и др.).  Разработването на модел за управление на риска  би бил полезен с цел повишаване сигурността на пациентите.

Ключови думи: качество, управление, риск, сигурност, информирано съгласие

Ранно записване до 20.05.2022

160

лева

Конгресна такса след 21.05.2022

200

лева

Записване за Гала вечеря до 20.05.2022

90

лева

Директно онлайн излъчване