18, June 2022
16:00 – 18:00
Speakers

Орални презентации

ПРЕДИМСТВА НА СВСТ ИЗСЛЕДВАНЕТО ПРИ  ЛЕЧЕНИЕ НА СЛУЧАИ С ХИПЕРДОНТИЯ

М.Грънчаров, Г.Гургурова, Г.Йорданова-Костова ДМ

Катедра Ортодонтия

Факултет по Дентална Медицина

Медицински Университет – София

България

Въведение. Свръхбройните зъби се развиват в допълнение към нормалния набор зъби и могат да бъдат морфологично нормални или анормални като структура, характеристика и локализация. Преди разработването на триизмерната компютърна томография с конусни лъчи (CBCT) определянето на точната топография на ретинирани свръхбройни зъби можеше да бъде установено чрез назначаването на няколко вида рентгенови изображения (за един и същ пациент), направени в различни равнини.

Цел.  Целта на изследването е да разгледа подробно предимствата на CBCT изследване при лечение на случаи с непробили свръхбройни зъби.

Материали и методи. В нашето изследване сравняваме резултатите от 2D и 3D рентгенови изображения на пациенти с ретинирани свръхбройни зъби. Представяме няколко клинични случая на хипердонтия и ретенция. Анализираме техните рентгенологични находки и информативността на използвания рентгенов метод. Спрямо данните от OPG и CBCT е разработен план за ортодонтско-хирургично лечение. 

Резултати. При представените пациенти се установява локализацията и морфологията на ретинираните зъби с максимална точност само от 3D изследване. Възможна е коректна диференциална диагноза между истинска хипердонтия и геминирани зъби. OPG дава приблизителна локализация в медио-дистална и вертикална посока, но не носи информация за зъбната морфология. На СВСТ образа се планираха и местата на ортодонтските мини импланти, ползвани в хода на леченията. Планиран беше хирургичният подход при екстрахиране на свръхбройни долни премолари, съобразен с анатомията на долната челюст.

Заключение.  Използването на СВСТ е свързано с минимално по-високи стойности на дозата спрямо OPG, но не е необходимо назначаване на графии в други равнини. Неговата информативност при някои от клиничните казуси промени значимо първоначалния план на лечение.  

Ключови думи: СВСТ, хипердонтия, ретинирани зъби

 

ПРЕДИМСТВО НА ДИГИТАЛНОТО СКАНИРАНЕ В ОРТОДОНТИЯТА

 

Г.Гургурова, М.Грънчаров, Г.Йорданова-Костова ДМ

Катедра Ортодонтия

Факултет по Дентална Медицина

Медицински университет – София

България

Въведение. Ортодонтското дигитално досие на пациента прави съхранението му удобно и защитено. При проследяване на отделните клинични случаи достъпът до документацията е бърз и възможен от различни дентални офиси.

Цел. Целта на настоящото изследване е да проучи нагласата на пациентите за използване на дигиталните методи в ортодонтската практика.

Материали и методи. За извършване на изследването е използвана дигиталната документация на 159 пациента, провели ортодонтско лечение. На всички пациенти са снети конвенционални алгинатни отпечатъци и са направени дигитални модели, чрез интраорално сканиране. На 27 от пациентите са поставени дигитално планирани и принтирани апарати. Пациентите са попълнили анкета, разработена от екипа и са дали своите оценки по възходяща скала от 1 до 10. Данните са обработени статистически. 

Резултати. Почти напълно пациентите подкрепят процеса на създаване на дигитална ортодонтска карта – 96,80%, защото по този начин те нямат спомени за минали манипулации или за предстоящи проследявания. Усещането на изследваните е, че алгинатните отпечатъци отнемат повече време и ако имаха право да избират само една от двете манипулации 73,58% биха избрали интраоралното сканиране. Всички пациенти с поставени дигитално разработени апарати оценяват процеса на тяхното поставяне и адаптиране (липсва ажустиране) с пълна липса на дискомфорт.  

Заключение. Интраоралното сканиране дава възможност за дигитализиране на досието на пациента и прави интердисциплинарният подход и комуникацията между отделните специалисти бърза, прецизна и нагледна. Пациентите оценяват метода като иновативен и съвременен. За съхранение на пациентските модели вече не е необходимо физическо пространство, а само облачно пространство. Изработката на дигитално планирани апарати намалява възможността от технологична и човешка грешка.

 Ключови думи: интраорално сканиране, STL fails, конвенционални алгинатни отпечатъци

 

ВЗАИМОВРЪЗКА  МЕЖДУ  ПРОИНФЛАМАТОРНИ  ЦИТОКИНИ И ПАРОДОНТИТ

 З. Пашова-Тасева, А. Млъчкова ДМ

 Катедра Пародонтология

Факултет по Дентална Медицина

 Медицински Университет – София

България

Въведение. Инициирането на пародонталното заболяване  се свързва с  присъствието на патогенна микробиота, индуцираща локален и системен възпалителен отговор. Присъствието на пародонтопатогените само по себе си не е достатъчно за възникване на деструктивен процес. Отговорът на организма също участва в разгръщането на клиничната картина. Ето защо е важно детерминирането на податливи към пародонтит индивиди – с цел скрининг, превенция и контрол на заболяването.

Цел. Да се установи взаимовръзка между единични нуклеотидни полиморфизми на IL-17F и IL-23 и пародонтит в българска популация.

Материали и методи. 83 изследвани лица взеха участие – 62 пациенти с умерен и тежък пародонтит и 21 здрави контролни индивиди. Всички участници бяха подложени на детайлна пародонтална диагностика и на RFLP-PCR тест за съответните полиморфизми.

Резултати. По отношение на IL-23 се установи присъствие на два генотипа – GG и GA. За полиморфизъм на IL-17F резултатите показаха присъствие на три генотипа – ТТ, СТ и СС. Не се установи значимост по отношение на изследваните полиморфизми и тежестта на пародонтита, но се установи тенденция за по-тежко протичане на пародонтита при носителите на ТТ генотип за SNP на IL-17F.

Заключение. Предвид малката изследвана представителна извадка резултатите не могат да бъдат абсолютизирани. Налични  са тенденции относно по- тежкото протичане на пародонталното заболяване при определени генотипове.

Ключови думи: пародонтит, единични генни полиморфизми, IL-17F, IL-23.

 

МУКОГИНГИВАЛНИ  ПРОБЛЕМИ – СТРАТЕГИИ  ЗА РАЗРЕШАВАНЕ

А.Млъчкова ДМ, З.Пашова-Тасева

Катедра Пародонтология

Факултет по Дентална Медицина

Медицински Университет – София

България

Въведение. Наличието на недостатъчна прикрепена гингива в комбинация с гингивални рецесии и недостатъчна дълбочина на вестибулума се свързва с функционални  и естетични  проблеми. Хирургичната им корекция осигурява дългосрочно клинично решение. 

Цел. Обсъждане на клинични подходи за елиминиране на мукогингивалните проблеми. 

Материал и методи. Демонстриране на шест клинични случая с недостатъчна аташирана  гингива, гингивални рецесии и атипични френулумни прикрепвания,  и  разрешаването им с различни хирургични техники като свободна гингивална присадка, коронарно позиционирано ламбо с или без съединително-тъканна присадка, френектомия.

Резултати. Корекцията на мукогингивалните проблеми улеснява персоналната орална хигиена и подобрява естетиката и функцията (проследяване между 2 и 5 години). 

Заключение. Използването на присадки е подходящ хирургичен метод при лечение на плитък вестибулум, недостатъчна ширина на прикрепената гингива и води до увеличаване на кератинизираната гингива, подобряване на контрола на плаката, стабилизиране на гингивалните рецесии. Елиминирането на атипично разположени френулуми благоприятства оралната хигиена на пациента.

Ключови думи: мукогингивална хирургия, мукогингивални проблеми. 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕЛЕСКОП КОРОНКИ ПРИ ЧАСТИЧНОТО ПРОТЕЗИРАНЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

М.Урумова, Г.Тодоров ДМ, Ст.Златев ДМ

Катедра Протетична дентална медицина

Факултет по дентална медицина

Медицински университет – Пловдив

България

Въведение. За осъществяване на задържането и стабилизирането на частичните протези се използват различни елементи. Специалните опорно-задръжни елементи се различават конструкционно, в технологичен и клиничен аспект, в постигането на ефективен функционален и естетичен ефект. В специализираната литература се откриват данни относно приложението на телескоп коронките като специфични задръжни елементи.

Цел. Настоящото анкетно проучване има за цел да представи менението на денталните лекари в България относно лечението с телескоп коронките.

Материали и методи. Анкетното проучване е извършено в периода януари-юли 2018г. Участват общо 208 дентални лекари от различни области на страната. Всеки участник е попълнил анкетна карта с 8 въпроса, свързани с трудов стаж, възраст, специалност и приложение на телексоп короните в денталната практика. Резултатите са обработени статистически чрез дескриптивни и графични методи, тест на Пиърсън и модификация на Rop Scot.

Резултати. Според проведената анкета 8% дентални лекари прилагат телескоп коронки при частично протезиране. 11% не са прилагали тези опорно-задръжни елементи в практиката си. В отговорите си 42% от анкетираните считат обаче, че телескоп коронките превъзхождат другите специални средства, а 28% от респондентите, които са с трудов стаж над 21 години са наблюдавали стабилизиране на носещите зъби.

Заключение. Според проведеното анкетно проучване много малко дентални лекари използват тези опорно-задръжни елементи в практиката си. Ниският процент на приложение на тези средства считаме, че се дължи на недостатъчното познание на анкетираните относно клиничните и технологични особености на телескоп коронките.

Ключови думи : телескоп корони, дентални лекари, задържане

 

ТЕЛЕСКОП-КОРОНКИ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕТЕНТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ. КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

М.Урумова

Катедра Протетична дентална медицина

Факултет по дентална медицина

 Медицински Университет – Пловдив

България

Въведение. Известни са различни видове опорно-задръжни средства при частичните снемаеми протези. Едни от тях са телескоп-коронките. Като прецизен опорно-задръжен елемент телескоп-коронките осигуряват добро задържане и стабилност на протезата.

Цел.  Представяне на клиничен случай, при който се изработи снемаема частична протеза на долна челюст с опорно-задръжни средства телескоп-коронки. 

Материали и методи.  Пациентка на 62 г. бе с оплакване от затруднено хранене. До този момент на пациентката не са изработвани протези. На горна челюст се изработи снемаема частична протеза с телени куки и телескоп-протеза на долна челюст, като телескоп-коронките бяха изработени с модифициран дизайн. 

Резултати. Представеният клиничен случай доказва, че при протетично лечение с частична снемаема протеза с опорно-задръжни средства телескоп-коронки, включващи допълнителни ретентивни елементи, се постига много добро задържане и стабилност. На контролните прегледи пациентката съобщи, че чувства стабилност, добра дъвкателна функция и задържане  на новата протеза.

Заключение. Телескоп-протезите имат по-добро задържане и стабилност в сравнение с тоталните протези, подобряват ефективността на дъвчене и комфорта на пациента, а също така намаляват резорбцията на алвеоларната кост.

Ключови думи: телескоп-коронки, задържане, частични снемаеми протези

Ранно записване до 20.05.2022

160

лева

Конгресна такса след 21.05.2022

200

лева

Записване за Гала вечеря до 20.05.2022

90

лева

Директно онлайн излъчване