Научен конгрес на БЗС

Автор:

И. Радев

Частна практика по лицево-челюстна и орална хирургия, Бургас

Дистракционната остеогенеза (ДО) дава възможност за осигуряване на нужното количество твърди и меки тъкани, необходими за нормалната функция и рехабилитация на дъвкателния апарат.

Представен е случай на пациентка, лекувана с дистракционна остеогенеза в областта на алвеоларния израстък на горната челюст с последващо зъбопротезно имплантиране и мостова протеза.

Цел: Преценка възможността ДО да се използва предвидимо и в ежедневната амбулаторна практика като метод за осигуряване на нужното количество тъкани, необходими за реабилитация на дъвкателния апарат.

Материали и методи: Жена на 55 г. с атрофия на алвеоларния гребен в областта на 25 – 28 зъби желае рехабилитация с дентални имплантати. Зъбите са екстрахирани преди години. Правени са опити за синус лифтинг и вертикална пластика с костен блок. Взема се решение за вертикална дистракция на алвеоларния гребен с интраорален дистрактор с последващо поставяне на винтови имплантати и мостова протеза.

Резултати и обсъждане: След остеотомия, поставяне на дистрактора, и изчакване от седмица, в рамките на десет дни е постигнато нужното дистрахиране на костния фрагмент. Последва период на консолидация от пет месеца, последван от свалянето на дистрактора и поставянето на два винтови имплантата. След период за остеоинтеграция от три месеца е поставена мостова протеза.

Изводи: ДО е приложима и в амбулаторната практика за лекари с хирургична подготовка. Надеждна е и въпреки травматичността си, при мотивирани пациенти може да се използва за постигане на нужния обем от твърди и меки тъкани.

Динкова А., Владимирова-Китова Л.*, Даскалов Х.

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра Орална хирургия

* Медицински университет – Пловдив, Клиника по Кардиология

Рискът от хеморагични усложнения често подтиква лекарите да прекъснат приема на антиагрегант като ацетилсалициловата киселина преди зъбна екстракция, което излага пациентите на риск от нежелани тромботични събития.

Цел на настоящото изследване е да се направи оценка на постекстракционното кървене при екстракцията на зъби при пациенти, приемащи Ацетилсалицилова киселина.

Материал и методи: В проучването са включени 68 пациенти, на възраст 42 до 90 г., 31 мъже и 27 жени, приемащи Ацетилсалицилова киселина (100мг.) еднократно дневно. При пациентите е извършена зъбна екстракция под локална анестезия, на не повече от 3 зъба в 1 посещение. Желатинова хемостатична гъба и/или поставяне на шев са използвани за локална хемостаза. Проследено е наличието на кървене на 2^ри, 24^ти, 48^ми час и на 7^ми ден.

Резултати: Удължено постекстракционно кървене най-често е наблюдавано в първите 30 мин., успешно овладяно чрез поставяне на геласпон и/или шев. При нито един пациент не е имало клинично значимо кървене изискващо повече от локална хемостаза. Не се откриват статистически значими разлики в честотата на кървене между контролната и работната група.

Заключение: Единични и множествени зъбни екстракции при пациенти, приемащи ниски дози Ацетилсалицилова киселина могат да се извършват без риск от кървене при осигуряване на адекватна локална хемостаза.

Ключови думи: антиагреганти, кървене, екстракция на зъб, локална хемостаза

Автори:

Динкова А., Владимирова-Китова Л.*, Денева Т.**

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра Орална хирургия

* Медицински университет – Пловдив, Клиника по Кардиология

** Медицински университет – Пловдив, Катедра по клинична лаборатория

Антикоагулантна терапия е широко прилагана за лечение и профилактика на артериална и венозна тромбоза. Най-широко използваният орален антикоагулант в България е Синтром (acenocoumarol). Той, както и останалите витамин К антагонисти изисква чест лабораторен контрол на PT/INR за корекция на дозата. За улесняване на този контрол в началото на 90^те години са въведени т. нар. РОС (Point of care) устройства, за изследване на INR/РТ на момента. Поради наличието на ранни изследвания, показващи статистически значими разлики на тези устройства с лабораторните резултати, точността им все още остава спорна.

Цел на настоящото проучване е да се съпоставят резултатите на PT/INR чрез лабораторно венозно коагулометрично изследване и чрез капилярно измерване посредством CoaguCheck XS POC устройство.

Материал и методи: При 40 пациенти, получаващи аценокумарол са измерени стойностите на INR чрез лабораторен коагулометър CS Sysmex 2000i и чрез CoaguChek XS устройство. Точността на CoaguChek XS се определя чрез сравняване на стойността на INR с лаборатория чрез линеен регресионен анализ. Графичният анализ на Bland-Altman се използва за оценка на съвместимостта на стойностите на INR.

Резултати: Установява се отлична корелация между INR стойностите, получени от CoaguChek XS и лабораторния метод. Графичният анализ на Bland-Altman демонстрира добро отлично съвпадение между INR стойностите, получени от двата метода.

Заключение: CoaguChek XS анализатор е точeн и надеждeн анализатор за измерване INR, на момента. Ето защо, тя има потенциала да се превърне в част от ежедневната практика на лекарите, включително на денталните лекари, лекуващи пациенти на антикоагулантна терапия.

Ключови думи: антикоагуланти, хемостазен профил, протромбиново време, INR

Динкова А., Даскалов Х., Петров П.*

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра Орална хирургия

* Медицински университет – Пловдив, Катедра Лицево-челюстна хирургия

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт и инвалидизация в световен мащаб. Основно място в лечението и профилактиката на на тези заболявания и техните усложнения заема антиагрегантната и антикоагулантна терапия. Рутинна практика в миналото бе прекъсване на антитромботичния медикамент преди зъбна екстракция. Днес повечето автори и дентални асоциации препоръчват поддържане на терапевтични нива на антитромботичните медикаменти при единични и множествени екстракции на зъби, поради факта, че рискът от сериозни емболични усложнения има превес над риска от кръвоизлив.

Цел на проучването е да се установи мнението на лекарите по дентална медицина в България относно подхода при екстракция на зъби при пациенти на антиагрегантна или антикоагулантна терапия.

Материал и метод: Анкетирани са 301 лекари по дентална медицина за установяване на протокола им на работа при екстракция на зъби при пациенти приемащи ацетилсалицилова киселина, клопидогрел (плавикс, тромбекс) или аценокумарол (синтром).

Резултати: Голям брой дентални лекари прекъсват необосновано антитромботичната терапия на своите пациенти, излагайки ги на риск от тромбоемболични усложнения.

Заключение: Денталните лекари с богат трудов опит и оралните хирурзи са достатъчно информирани за възможните тромботични усложнения.

Ключови думи: дентални лекари, антиагреганти, антикоагуланти, зъбна екстракция

Петров П.*, Даскалов Хр.**, Динкова А.**

*Катедра по Лицево-челюстна хирургия

**Катедра Орална хирургия

Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив

Раневите участъци получени при лечение с високоенергиен лазер на орални премалигнени лезии имат специфичен оздравителния процес.

Цел: Цел на настоящето проучване е да се проследи динамиката в зарастването на раните, при пациенти с орална левкоплакия лекувани с Er-YAG лазер.

Материал и методи: Обект на изследването са 36 рани, получени при оперативната обработка на пациенти с хистологично доказана орална левкоплакия, без наличие на дисплазия на клетките. Приложи се лазерна аблация, чрез техника на ваполаризация. Протичането на оздравителните процеси в раната се отчиташе на 3^-ти, 7^-и, 14^-и постоперативни дни. Проследиха се показателите болка, инфектиране, сетивни нарушения и вид на зарастването в обработения участък.

Резултати: Заздравителните процеси в раната протичат гладко. Липсва болезненост и смущения в сетивността. Храненето и комфорта на пациентите са възстановени непосредствено след процедурата.

Заключение: Раните получени след обработката на орална левкоплакия с Er-YAG лазер заздравяват безболезнено и без усложнения. Методът дава отличен комфорт на пациентите в съчетание с добри лечебни резултати.

Ключови думи: орална левкоплакия, Er-YAG, аблация

Помакова А.

Медицински университет – Варна, Факултет по дентална медицина, Катедра Детска дентална медицина

Ролята на честата употреба на подсладени лекарствени препарати като рисков фактор в етиологията на кариеса при деца е широко известна. Наличието на кариесогенни захари в хомеопатичните препарати и ролята им като рисков фактор остава недискутирана тема.

Цел: Да се оцени информираността на денталните лекари за ролята на хомеопатичните средства като рисков фактор в етиологията на кариеса.

Материали и методи: Проведено е анкетно проучване сред 100 дентални лекари от няколко града в България. Анкетата включва 11 въпроса с отговор по избор. Въпросите са свързани с информираността на денталните лекари за състава на хомеопатичните препарати, ролята им като рисков фактор за развитие на кариозен процес при деца и нуждата от профилактика при честата им употреба. Събраните данни бяха подложени на статистически анализ и изведени в обобщен вид.

Резултати: Повече от половината анкетирани са наясно с ролята на захар-съдържащите медикаменти като фактор в етиологията на кариеса в детска възраст, но не причисляват хомеопатичните средства към тях. Повече от 50% от анкетираните не препоръчват допълнителни профилактични мерки на своите пациенти-деца, съобщаващи за честа употреба на хомеопатия.

Заключение: Налице е необходимост от допълнително обучение на денталните лекари в България за повишаване тяхната информираност за възможната роля на хомеопатичните средства като рисков фактор за развитие на кариозно заболяване сред децата.

Ключови думи: хомеопатия, кариес, етиология, информираност

М. Стоилова, Г. Стоилов

МУ – Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра Ортодонтия

Апаратът за бързо разширение горна челюст от типа Hyrax се циментира с пръстени за първите премолари и молари. При необходимост от безекстракционно лечение на случаи на клас II-2 e нужно да се оцени дали използването на този апарат ще спомогне за коригирането на деформацията.

Цел: Представянето на клиничния случай при пациент с постоянно съзъбие има за цел да проследи трансверзалните промени след разширение на горната зъбна дъга с апарат за RME през инициалната фаза от ортодонтското лечение.

Материал и методи: Пациентката на 14 години с постоянно съзъбие е прегледана в катедра Ортодонтия на Факулета по дентална медицина в Пловдив. От биометричните изследвания на ортодонтските модели се установи трансверзална недостатъчност при измерване на интерпремоларната и моларна ширина, ретрузия в горна челюст, шиповиден латерален резец (21), дълбока и дистална захапка. За корекция на скелетните и дентоалвеоларни несъответствия се използва апарат за бърза експанзия. Промените в трансверзалните показатели са измерени по метода на Pont. В изследването се използват стойностите на нормите по Linder и Hart.

Резултати: Използването на апарат за бързо разширение в горна челюст постига отваряне на срединния небцов шев и трансверзално увеличаване на ширината на горната зъбна дъга едновременно в премоларен и моларен участък, увеличаване на интерканиновото разстояние създаване на допълнително разстояние между централните резци (диастема).

Заключение: Въз основа на резултатите може да се заключи, че използването на фиксиран апарат за бързо разширение на максилата постига необходимата трансверзална корекция на горната зъбна дъга. Тази корекция води до осигуряване на подходящи условия за правилно подреждане на наличните зъби в дъгата.

Ключови думи: Rapid Мaxillary Еxpander, бързо разширение на горна челюст, трансверзална корекция на горна зъбна дъга

Иван Герджиков

Катедра Протетична дентална медицина, ФДМ, МУ-София

Хирургичното лечение на максиларните тумори създава големи постоперативни дефекти. Факторите, които определят ефективността на протетичната рехабилитация са наличието на зъби, състоянието на околните тъкани и характеристиките на дефекта – размер, локализация, достъп, контур и наличие на ретенции.

Цел: Целта на описания клиничен случай е да проследи ролята на протезната конструкция за възстановяване на храненето, говора и външния вид на пациент с частична максилектомия.

Материали и методи: За възстановяване на 39-годишна пациентка с частична максилектомия при запазени зъби 21, 22, 23 и 28 бяха изработени мостова конструкция и следрезекционна моделнолята протеза с куха заместваща част. След препариране на зъбите и тампониране на дефекта с марля, беше снет двуфазов отпечатък с адитивен силикон Elite HD Putty и Elite HD Regular. Мостовидната конструкция беше фиксирана с двойнополимеризиращ цимент ICem. Отпечатъкът за изработването на моделнолетия скелет на протезата беше снет с необратим хидроколоиден отпечатъчен материал Phase  plus. Следрезекционната моделнолята протеза с куха заместваща част беше завършена с топлиннополимеризираща акрилна пластмаса Meliodent HC с ниско количество остатъчен мономер.

Резултати: Съставеният и изпълнен план за изработване на дефинитивна следрезекционна протеза доведе до успешно възстановяване на увредените говорна и дъвкателна функции, и спомогна за възстановяване на външния вид и социалните контакти на пациентката.

Заключение: Прилагането на протетични методи за лечение при пациенти с частична максилектомия позволява успешно възстановяване на увредените функции.

Ключови думи: максиларна резекция, моделнолята протеза, обтуратор, следрезекционна протеза, частична максилектомия.

Н.Митова, М.Рашкова

МУ-София, ФДМ, Катедра Детска дентална медициа

Биологичните реакции, протичащи в дентина и пулпата по време на оперативно лечение на дълбоки дентинови лезии са обект на проучване от съвременната регенеративна дентална медицина. Минимално инвазивното лечение на кариес в дентина изисква щадяща, контролирана екскавация.

Цел: Целта е създаване на клиничен протокол за минимално инвазивен подход при лечение на дентинов кариес на постоянни зъби при деца.

Материал и методи: Обект на изследване бяха 60 дентинови кариозни лезии на постоянни зъби при 60 деца, които бяха лекувани чрез стъпкова екскавация, контролирана чрез флуоресцентен метод. Приложената методика ни даде възможност за съхранение по-голям обем зъбни структури и активиране на защитните механизми на пулпо-дентиновия комплекс. На базата на проведеното лечение беше създаден клиничен протокол за минимално инвазивен подход при лечение на дълбок дентинов кариес (стъпков метод).

Резултати: Контролът на екскавацията чрез флуоресцентна техника (Proface) осигурява възможност за извършване на щадяща екскавация. Екскавацията до частично инфектиран дентин осигурява възможност за съхранение на по-голям обем структури, при които е възможно протичането на процеси на вътрешна реминерализация и реактивна дентиногенеза. Такива лезии се лекуват на два сеанса. На един сеанс могат да бъдат лекувани дентинови кариозни лезии с характеристики на бавно прогресиращи, екскавирани до афектиран дентин (с флуоресцентен контрол).

Заключение: При минимално инвазивния подход за лечение на дълбоки дентинови кариозни лезии бяха предложени два варианта:

1.При афектиран дентин – лечението може да се проведе едносеансово.

2.При частично инфектиран дентин – лечението да се проведе на два сеанса.

Ключови думи: минимално инвазивно лечение, кариес, екскавация

Т. Б. Йорданова

Медицински университет – София, България, Факултет по дентална медицина, Катедра по Ортодонтия

Широко застъпено в литературата е становището, че хиподонтията на горни латерални резци е втората по честота след хиподонтията на долни втори премолари. Основните подходи при лечение на този тип деформации са: затваряне на мястото чрез ортодонтско преместване на съседни зъби или създаване на място с последващо протетично възстановяване.

Цел: Да се изследват възможностите за ортодонтско освобождаване на място, като подготовка за протетично възстановяване на липсващите зъби в горна челюст при пациенти с III скелетен клас и завършен растеж.

Материали и методи: При 9 паценти с III-ти скeлетен клас, завършен скелетен растеж и хиподонтия на горни латерални резци беше проведено ортодонтско лечение с фиксирана техника. В освободеното място бяха поставени зъбни имплантати. За лечение на съпътстващата малоклузия беше използван стрипинг на зъбите в долна челюст.

Резултати и обсъждане: Ортодонтски подход с отваряне на място и възстановяване броя на зъбите в горна челюст беше избран, поради наличието на съпътстваща деформация – прогения (III скелетен клас). С проведеното ортодонтско лечение бяха коригирани ротациите на горните премолари, дистализирани горните кучешки зъби и подобрен наклона на горните странични зъби, като по този начин бе освободено необходимото място в зъбната дъга.

Изводи: Изборът на лечебен план зависи от броя и местоположението на липсващите зъби, съпътстващата зъбно-челюстна деформация, профила на пациента, състояниетo, цвета и формата на съседните зъби. Наличието на хиподонтия най-често изисква комплексно ортодонтско-протетично лечение, като предпоставка за постигане на оптимално естетическо и функционално възстановяване на съзъбието.