Отпечатъчни техники от а до я – трикове и съвети
В ежедневната практика, повече или по-малко, единствената информация, която получават в лабораторията е от отпечатъците, които изпращаме. За съжаление, много често отпечатъците са слабо звено при изработката на конструкциите в неподвижното и подвижно протезиране. Има два подхода за снемане на отпечатъци – конвенционален и виртуален с интра- и екстраорални скенери. Подходът не е от значение, свързващото звено са отпечатъците. Различни изследвания и студии показват, че около 80% от отпечатъците не са достатъчно добри.
При снемане на отпечатъците ние мислим за много параметри. Трябва да имаме предвид различни материали и техните свойства, състоянието на твърдите зъбни тъкани и гингивата, да подберем отпечатъчната лъжица и метода. В лекцията ще се дискутират всички тези проблеми. Има дълъг списък с изисквания, касаещи отпечатъчните материали.
Най-важните са да имат свойства на пластична и твърда трансформация, да са приемливи за пациентите и с добри работни качества. Да не са токсични, да не дразнят, да са с добър вискозитет и тиксотропност. Да имат приемливо време на смесване и полимеризиране. Освен това да имат добра дименсионална стабилност и акуратност на отпечатъка. Да са резистентни на дезинфекциозни разтвори и механичен стрес и, разбира се, да са на приемливи цени.
Има два принципа за снемане на отпечатъка: с техника на високо налягане и с принцип на ниско налягане. При първата техника на високо налягане се използват т.нар. Tray материали с висок вискозитет, които вкарват в сулкуса коректурните отпечатъчни материали. И техника на ниско налягане, където се използват материали – хидрофилни и течливи с нисък вискозитет.